четвъртък, декември 31, 2009

Как завършваме 2009

Ето, че е 31.12 и краят на текущата година вече се вижда. Какъв по-добър ден от този, за да се направи равносметка на свършеното. Ще караме хронологично – дори и аз не знам какво ще излезе, защото някои неща са завършили успешно, други – не чак толкова.

1. Февруари 2009 – Сертификация
Втората ми сертификация по работа с продукт на Microsoft стана факт на 10.02. Не беше тежка – Configuring Windows Vista Client. Макар че беше полезна, може да се каже, че малко закъснях с нея, тъй като в края на годината се появи Windows 7 и стана ясно, че историята на Vista ще приключи още през 2009 г. В началото на годината все още не се знаеше дали новата ОС ще стартира тази година или догодина. Въпреки агресивното форсиране на новия продукт от страна на корпорацията, аз смятам, че Vista изигра своята важна роля при подготовката на потребителите за миграция от почти 10-годишния XP. Много нови идеи бяха вложени в нея, макар и недокрай реализирани. Но тя показа новия път, по който ще се движи операционната система в следващите години. И макар наследникът й да я превъзхожда по множество параметри, смятам, че тя представлява важно събитие (milestone) в развитието на операционната система Windows.

2. Юли 2009 – Сертификация
За 2009 г. успях да постигна още една сертификация и то по продукт, с който не съм смятал, че ще се занимавам. Със сигурност беше по-трудно да се справя с SQL Server 2005 – Implementation and Maintenance, но стана, макар да бях малко скептичен. Базите данни не са сред основните приоритети на инфраструктурния бачкатор, но в крайна сметка никога не е излишно човек да получи по-широк спектър от знания. Знам, че никога няма да бъда особено добър в работата с този продукт, но тази сертификация ми помогна да разширя общата си ИТ култура и да разбера (донякъде) как работи една enterprise-class система за управление на бази данни.

3. Август-Септември 2009 – Дипломиране
Не, че си го считам като кой знае какво постижение, но е редно да се отбележи, понеже беше отложено с една година. Написването на дипломната работа беше планирано да започне още от Февруари. Само че, както на всички ни е ясно, когато има да се прави нещо училищно, си намираме какви ли не оправдания да подхванем нещо друго, само не и това, което е на дневен ред. Горните сертификации обясняват защо дипломната работа не беше започната в първата, а във втората половина на годината. Разбира се, със сигурност е имало и по-приятни неща за правене през горещите летни дни, но тъй като времето притискаше и защитите бяха фиксирани, трябваше да започна отнякъде.
Не мога да кажа, че стана кой знае какво и че резултатът е впечатляващ, но е факт, че се запознах с ITIL стандарта и ми се изясни неговата идея. Практически ще се опитаме да приложим някои от неговите добри практики в нашата инфраструктура догодина, за да се опитаме да я превърнем в една по-оптимизирана и по-ефективна за нас и нашите потребители. Дали този модел ще бъде успешен в специфичната среда, в която работим – предстои да разберем.

4. Май, Декември - „Горчивата реалност” на виртуалната реалност
Тази година инсталирахме нов тестов софтуер на нашия VR клъстер с различна степен на успеваемост. Единият работеше, а с другия не постигнахме нищо, освен един голям провал, за съжаление. Първият опит да бъде подкаран мислехме, че е бил успешен, но сме се лъгали – още през месец Май. При стартиране на приложението мрежовата подсистема на рендиращите нодове забиваше без никаква следа от грешка. Много време беше изгубено в преинсталации и в опити да да бъде открит и отстранен проблемът. През декември (буквално преди 2 дни) направихме нови опити с друга Linux дистрибуция, но ефектът беше същият, дори и при смяна и на мрежовите компоненти. В заключение може да се каже, че Linux не работи добре на нашия хардуер (а може би и в комбинация с използвания софтуер) и ако искаме да работим със софтуера (а ние искаме, да не говорим, че сме платили 4-цифрена сума за тестов лиценз), трябва да подменим или хардуера или операционната система. Догодина първо ще пробваме с друг хардуер, доколкото позволяват възможностите, тъй като приложението за Windows не е достигнало фазата на разработка, която дава еквивалентна функционалност.

Не знам дали е много или малко за една година. В началото на този месец бях решил да се постарая да се подготвя за още един изпит по Windows Server 2008, но нямаше достатъчно време. Не споменах по-горе за записаната магистратура, тъй като още не е завършена и не се знае дали е била успешна или не. Тя обаче отнема от времето ми през четвъртото тримесечие на 2009 г., като в комбинация и с планираната миграция на фирмата към Windows 7 (всичките фази на която отнеха около месец), беше малко възможно да взема още един изпит до края на годината. Той не беше даже в плана, но понеже Prometric даваха отстъпка за този изпит до края на годината и реших да се пробвам. Но и това ще остане за догодина.

Изобщо, не липсваха успехи и неуспехи през 2009 г. Като цяло годината не беше особено добра и за света, но всеки си прави и сметката в личен план. За постигнатото се радваме, а вместо да се отчайваме от неуспехите, нека помислим какво трябва да променим в действията си и подходите си, за да ги обърнем на 180 градуса. Защото в оптимизма смятам, че се раждат идеите – в надеждата за по-добри дни, защото липсата на такава надежда е деструктивна за психиката и творческото мислене. Затова – нека превърнем новата година в една добра година за всички нас! Честита Нова 2010! :)

вторник, декември 22, 2009

За Дразнителите

Дразнителите са много досадно нещо. Идват неканени, по никое време и най-безсрамно решават да си отхапят парченце от менталния ти континуум. Не питат дали искаш или не, това са онези натрапници, които ненадейно се намесват в живота ни и започват своето неволно дразнене. И понеже си наясно, че няма как да получиш това, с което дразнят, ежедневието с това дразнене се превръща в предизвикателство, тъй като времето, което си заделил за други работи е било откраднато безвъзвратно.

В крайна сметка си длъжен да живееш около тези нагли натрапници, защото нямаш никакъв контрол над ситуацията – кой, кога и колко време ще те дразни – това не го решаваш ти. Не по-малко проблематичен обаче, е фактът, че те самите не осъзнават дразнещото си поведение – не го правят нарочно, за тях е предимство, ако има с какво да те подразнят. Голямата ирония е, че това в крайна сметка ти харесва и понеже не може да останеш безразличен, трябва да реагираш. Стратегията „Do nothing” тук не върши особена работа (да, има такава стратегия в IT Service Continuity Management процеса в ITIL – нищо не правиш и чакаш стихията да отмине, ако това не ти вреди особено), защото дразненето е неприятно и ти пречи. От друга страна пък, ако им кажеш колко те дразнят, има опасност да се обидят/отдръпнат и да ги изгубим, а не бихме искали това да се случи, защото държим на тях. А и честно казано, не е приятно да ти го кажат, ако не дразниш съзнателно. Аз така два пъти съм дразнил без да знам и после ми беше много гадно за причинените щети, но за съжаление и дразнителят и дразненият биват спохождани неуведомени от въпросния проблемен процес.

Изобщо цялото това дразнене е един голям мазохизъм. Както беше написано неотдавна на един билборд, рекламиращ мляно месо - „Бий ме, обичам те...”