събота, октомври 13, 2007

Дните на нашия живот

Понеже се чудех какво по-засукано заглавие да измисля за този толкова дългоочакван пост (понеже го дължа на ‘многобройните’ си читатели поради факта, че два месеца никакъв ме нямаше), реших да се спра на името на една сапунена опера, която знам само от сериала „Приятели”, а в последствие разбрах, че е действителна.

И така, редно е да обобщя как протичат дните от моя живот. Всъщност сега изпитах необходимостта да го напиша черно на бяло. Не, че е нямало за какво да се пише, събития имаше, но от една страна ме мързеше да пиша, а от друга просто не чувствах желание да говоря за тях. Номерът е да уловиш момента на вдъхновение и да го напляскаш в блога, че иначе ако бях отложил за утре, може би и октомври щеше да си остане недокументиран.

Не знам дали мога да почна най-отрано, но понеже последната бележка беше техническа и на тема Wireless+RADIUS трябва да спомена, че решението наистина работеше доста добре. Верно, че никой не чете моите manuals, които написах, за да могат хората да си конфигурират супликантите по лаптопите и PDA-тата и всеки ме вика да го направя аз, ама въпреки това пак е по-добре. Какво да се прави, ако компютрите им бяха в домейна щяха да си получат настройките автоматично, ама все пак студентите не са служители... Както и да е, работи си като пич, докато една вечер не ми се обади моя шеф и то докато бях в Семково на семинар. Дънната платка на сървъра изглежда е сдала нещо багажа и замина и RADIUS-a и CA-то и MSDN даунлоудите, че и SMS-a. Той сървърът си е ненадежден, ама мене кой ме би през ръцете да слагам толкова роли на една машина. Ограничен бюджет, какво да се прави. Виртуализацията е пътят обаче, следващия deployment смятам да е с виртуални машини, поне по-лесно може да се бекъпва, а и няма да се бъркат многото компоненти.

Отегчените от темата може да си отдъхнат вече. Споменах за семинара в базата на ТУ в Семково. Той беше на тема „Virtual Engineering – Modern Software Systems and Methods for Product Engineering” – тема по-подхождаща на машиностроителната част от нашето факултетско общество, но все пак беше интересно. Семинарът включваше десетина от мен инсталирани компютъра с продукта на фирмата FE-DESIGN – Tosca, с който се правят разни оптимизации на CAD модели на продукти. Доста нови неща за софтуеристи като нас, ама пък бяха интересни. А и както цяло лято не излязох и не отидох никъде, добре ми беше дошла една такава четиридневна екскурзия. Тишината в гористата местност на 1600м беше нещо толкова необичайно, че направо се заслушвах в нея. Фоновия шум от интензивния транспорт в София просто променя радакално възприятията.

Иначе работата ми в новата фирма продължава. Вече не знам даже дали го бях споменал. Вярно, че не се чувствам толкова сигурен в нещата, които правя там сега, тъй като са нови за мен, но все пак целта е да се учи човек. Сблъсках се с SharePoint и BizTalk Server, които несъмнено не са продукти, които можеш да сдъвчеш на два-три залъка. Важното е, че има personal development така да се каже. :)

И накрая да се похваля за това, че най-накрая излязох от няколко месеца насам с приятели някъде навън. Такъв зомбаж с тая работа беше (не че вече не е ), че изобщо не бях се замислял, че трябва малко време и за отдих. Та онзи ден се видяхме със съученици, а вчера имахме традиционен Oktoberfest в един клуб в Студентски Град, та се събрахме и колегите... сега всички работят и изобщо не можем да се засечем. Поне сме решили за 8.12 да организираме нещо заедно този път, все пак е последната ни бакалавърска година. После не се знае кого накъде ще отвее вятърът. Дано поне да е лек и приятен бриз. Не съм чул още някой да казва, че животът е лесен, ама нали надеждата умира последна... :)