Днешният ден започна редовно с обилната за мен закуска от две филий с масло, шунка, кашкавал, краставици, една с конфитюр, чай и портокалов сок. За някои сигурно е нищо, ама аз като не ям принципно толкова рано и ми е сериозно захранване. А и по обяд гладът не е така стръвнишки както ако не се яде сутрин, т.е. може да се понесе да се пропусне обядът и чак към 16:00 се усеща, че е крайно време, не че го пропускам. :)
Румънците на лекцията отново доказаха, че са си малко въздух под налягане, много се дуят, не че малко знаят, ама ги хващахме и в грешки, което ако си позволиш лукса да се дуеш, си е недопустимо и смехотворно. На упражнението имахме проблеми с тия PIX-ове, понеже голяма част от нас не са се занимавали с такива. В CCNA курса не се разискват, чак в Network Security, но той тръгва в ТУ, ако не се лъжа, чак следващата учебна година. А финландците ги имат тези два курса като част от стандартната си учебна програма, е, как няма да разбират. Утре ще презентира публично нашият отбор. Предполагам, че нашият румънец ще се изяви. Дано, че не ми се разправя да презентирам пред публика. Донякъде обичам, но не и когато се превръща в задължение.
Днес, преди презентацията на предишната група, се ‘чупихме’ така да се каже от Evtek и запрашихме към един метълски магазин в Хелзинки. Той работи до 17:30 и трябваше да тръгнем по-рано. Обаче какви неща имаше там... такова нещо не бях виждал. Три стаи със СД-та и грамофонни плочи, сувенири, тениски, медалиони, чаши, кутии... раят за феновете на тази музика. Аз не мога да я оценя, но се сещам за някои имена, които щяха да се размажат направо... Сигурно от пиле мляко може да се намери там. В крайна сметка взех една ‘книга’ със CD (Dimmu Borgir – Death Cult Armageddon), която според продавача, който естествено беше доста разбиращ и фен, е ръчна изработка на някакви затворници от не знам си кой затвор в Европа и тя самата е направена от метал (!). Наистина е много оригинално, тежи доста, но вътре има картинки върху самия метал и текстовете на траковете от диска. Цената на това принципно е доста висока, но сега е с намаление. Ще бъде за подарък на един приятел, бих взел още една, ама щеше много солено да ми излезе, много пари не си нося. Но просто този магазин трябва да го види всеки слуашател на тази музика – щом дори аз толкова се впечатлих, значи гледай за какво става дума... А металната книга, мисля ще бъде оценена по достойнство, доста идейно е измислено.
После с няколко колеги се разхожахме пак из Хелзинки из огромните магазини, където можеш адски много пари да потурчиш. Обаче по дрехи човек може да се загледа определено, има много готини ризки и тениски. Нашите в България много не хващат окото. А тук хем са красиви, хем са качествени, не е някаква нискостойностна китайска стока. Този път не купих нищо, ама си сефтосах Visa Electron картата на ПОС в едно заведение за кебапи и после пак с една бира за 5.20 евро. Ми стипендии, заслужил съм си ги с учене. :) Скъп град е, дълго време с немного пари трудно можеш да издържиш, при това говорим за дневни разходи, защото аз не плащам нито хотел, нито закуска или обяд, нито самолетни билети. Но това е цената на атмосферата, която носи всичко тук. Усещам, че след наближаващото ни заминаване в събота ме чака депресия, надявам се кратка, тъй като отново се връщаме към нашата неоправена и неуредена София и старите проблеми, които ни чакат в нея.
Румънците на лекцията отново доказаха, че са си малко въздух под налягане, много се дуят, не че малко знаят, ама ги хващахме и в грешки, което ако си позволиш лукса да се дуеш, си е недопустимо и смехотворно. На упражнението имахме проблеми с тия PIX-ове, понеже голяма част от нас не са се занимавали с такива. В CCNA курса не се разискват, чак в Network Security, но той тръгва в ТУ, ако не се лъжа, чак следващата учебна година. А финландците ги имат тези два курса като част от стандартната си учебна програма, е, как няма да разбират. Утре ще презентира публично нашият отбор. Предполагам, че нашият румънец ще се изяви. Дано, че не ми се разправя да презентирам пред публика. Донякъде обичам, но не и когато се превръща в задължение.
Днес, преди презентацията на предишната група, се ‘чупихме’ така да се каже от Evtek и запрашихме към един метълски магазин в Хелзинки. Той работи до 17:30 и трябваше да тръгнем по-рано. Обаче какви неща имаше там... такова нещо не бях виждал. Три стаи със СД-та и грамофонни плочи, сувенири, тениски, медалиони, чаши, кутии... раят за феновете на тази музика. Аз не мога да я оценя, но се сещам за някои имена, които щяха да се размажат направо... Сигурно от пиле мляко може да се намери там. В крайна сметка взех една ‘книга’ със CD (Dimmu Borgir – Death Cult Armageddon), която според продавача, който естествено беше доста разбиращ и фен, е ръчна изработка на някакви затворници от не знам си кой затвор в Европа и тя самата е направена от метал (!). Наистина е много оригинално, тежи доста, но вътре има картинки върху самия метал и текстовете на траковете от диска. Цената на това принципно е доста висока, но сега е с намаление. Ще бъде за подарък на един приятел, бих взел още една, ама щеше много солено да ми излезе, много пари не си нося. Но просто този магазин трябва да го види всеки слуашател на тази музика – щом дори аз толкова се впечатлих, значи гледай за какво става дума... А металната книга, мисля ще бъде оценена по достойнство, доста идейно е измислено.
После с няколко колеги се разхожахме пак из Хелзинки из огромните магазини, където можеш адски много пари да потурчиш. Обаче по дрехи човек може да се загледа определено, има много готини ризки и тениски. Нашите в България много не хващат окото. А тук хем са красиви, хем са качествени, не е някаква нискостойностна китайска стока. Този път не купих нищо, ама си сефтосах Visa Electron картата на ПОС в едно заведение за кебапи и после пак с една бира за 5.20 евро. Ми стипендии, заслужил съм си ги с учене. :) Скъп град е, дълго време с немного пари трудно можеш да издържиш, при това говорим за дневни разходи, защото аз не плащам нито хотел, нито закуска или обяд, нито самолетни билети. Но това е цената на атмосферата, която носи всичко тук. Усещам, че след наближаващото ни заминаване в събота ме чака депресия, надявам се кратка, тъй като отново се връщаме към нашата неоправена и неуредена София и старите проблеми, които ни чакат в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар