Мина и денят с криптографията, от който всички се страхуваха толкова. А то всъщност математика много нямаше. Темата е сериозна и просто не може в рамките на 3 часа да се обърне внимание на всички неща. Най-общо загатнахме за какво става дума в криптографията, а задачата за следобяд ни беше да се изпробва шифърът на Виженер и да се напише програма, която дешифрира шифротекст, шифриран с шифъра на Цезар.
Иначе в тиймовете се обособяват ‘лидери’, които повеждат останалите, организират, пишат по дъската, чертаят и така нататък. Установихме, че румънците обичат да се изживяват като такива. Един от нашите освен солидни познания има и доста social skills и днес инициира процес по сплотяване и опознаване, при който всеки излиза на дъската и се представя, кой е, откъде е, с какво се занимава, какво учи. Аз се чувствам като заек, щото другите са все магистри, а аз още не съм ‘инж.’ :) Днес понеже имаше и програмистка задача се отделиха подотбори от програмисти и непрограмисти. Аз имам по-практически интерес към криптографията отколкото изследователски, понеже си трябват и солидни познания по математика. Това означава, че повече ме интересува не съвсем детайлно как работят криптографските алторитми (макар да е задължително да има човек представа и от това), а технологията по внедряването им в защитата на нашите системи.
Остана да ви кажа и за социалната програма след 17 часа. А тя беше посещение в Heureka Science Centre във Vantaa. Това е не толкова музей, а по-скоро набор от съоръжения, които привличат интереса на малки и големи. Примерно: слънчеви батерии (на открито) и къщичка, която се захранва от електричеството, генерирано от светлината; турбина, която изхвърля въздух със скорост 25 м/с, слънчев часовник (стрелката е вашата сянка), каране на колело по опънато въже; различни експерименти, реализирани някога от физици, тримерни изображения, мултимедийни презентации и много други. Това, което отличава този център от типичния музей е, че посетителят участва активно в обиколката на музея, т.е. прави някаква опитна постановка, натиска бутони, следва инструкции, за да види резултата от това. С две думи много от законите на физиката технически представени по много интересен и забавен начин. Заслужава се да се види.
На връщане минах през Хелзинки и посетих големия мол Stockmann. Най-вече дрехи има, но на последния етаж е сувенирен магазин. Там човек може много пари да похарчи. Платих 43 евро за 20 минути. Купих си една малка възглавничка Finland, разни картички на Хелзинки, тениска I Love Helsinki за началника Бъчваров, а преди това и едно ДВД от Heureka Shop. И ей така изведнъж отиват много пари. Наистина не е евтин животът тук. А като гледам хората какви пълни чанти носят вечер се убеждавам все повече колко е висок стандартът на живот. Но при толкова спокоен живот и никаква динамика, малко хора, движение и трафик си мисля, че бързо ще ми дотегне този начин на живот. Засега обаче е много приятно. :)
Утре ми е първият изпит по разискваните теми. То няма кога да се чете за това, защото след цял ден от 9 до 17 лекции и след това разходка нагоре-надолу, я по музеи, после по Хелзинки, а да не говорим за пътя до хотела, който включва едно неприятно изкачване в тази иначе безпланинна страна, така че пристигаш задъхан до него. Ще се разчита на запомнен и вече познат материал. В тази област ще докладвам утре.
Иначе в тиймовете се обособяват ‘лидери’, които повеждат останалите, организират, пишат по дъската, чертаят и така нататък. Установихме, че румънците обичат да се изживяват като такива. Един от нашите освен солидни познания има и доста social skills и днес инициира процес по сплотяване и опознаване, при който всеки излиза на дъската и се представя, кой е, откъде е, с какво се занимава, какво учи. Аз се чувствам като заек, щото другите са все магистри, а аз още не съм ‘инж.’ :) Днес понеже имаше и програмистка задача се отделиха подотбори от програмисти и непрограмисти. Аз имам по-практически интерес към криптографията отколкото изследователски, понеже си трябват и солидни познания по математика. Това означава, че повече ме интересува не съвсем детайлно как работят криптографските алторитми (макар да е задължително да има човек представа и от това), а технологията по внедряването им в защитата на нашите системи.
Остана да ви кажа и за социалната програма след 17 часа. А тя беше посещение в Heureka Science Centre във Vantaa. Това е не толкова музей, а по-скоро набор от съоръжения, които привличат интереса на малки и големи. Примерно: слънчеви батерии (на открито) и къщичка, която се захранва от електричеството, генерирано от светлината; турбина, която изхвърля въздух със скорост 25 м/с, слънчев часовник (стрелката е вашата сянка), каране на колело по опънато въже; различни експерименти, реализирани някога от физици, тримерни изображения, мултимедийни презентации и много други. Това, което отличава този център от типичния музей е, че посетителят участва активно в обиколката на музея, т.е. прави някаква опитна постановка, натиска бутони, следва инструкции, за да види резултата от това. С две думи много от законите на физиката технически представени по много интересен и забавен начин. Заслужава се да се види.
На връщане минах през Хелзинки и посетих големия мол Stockmann. Най-вече дрехи има, но на последния етаж е сувенирен магазин. Там човек може много пари да похарчи. Платих 43 евро за 20 минути. Купих си една малка възглавничка Finland, разни картички на Хелзинки, тениска I Love Helsinki за началника Бъчваров, а преди това и едно ДВД от Heureka Shop. И ей така изведнъж отиват много пари. Наистина не е евтин животът тук. А като гледам хората какви пълни чанти носят вечер се убеждавам все повече колко е висок стандартът на живот. Но при толкова спокоен живот и никаква динамика, малко хора, движение и трафик си мисля, че бързо ще ми дотегне този начин на живот. Засега обаче е много приятно. :)
Утре ми е първият изпит по разискваните теми. То няма кога да се чете за това, защото след цял ден от 9 до 17 лекции и след това разходка нагоре-надолу, я по музеи, после по Хелзинки, а да не говорим за пътя до хотела, който включва едно неприятно изкачване в тази иначе безпланинна страна, така че пристигаш задъхан до него. Ще се разчита на запомнен и вече познат материал. В тази област ще докладвам утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар