Първият и последният ден са най-трудни. На първия – докато се ориентираш в новата ситуация и свикнеш с обстановката. А на последния гадното му е, че се замисляш как за последен път минаваш покрай тези места, пътуваш с този влак и за последен път срещаш тези хора. Съмнително е, че ще ги видим отново. Всичко това внася известна тъга в деня преди и на заминаване. Все пак си посветил част от живота си на тези места и оставяш нещо от себе си някъде, където вероятно никога няма да се върнеш. Все пак не е Германия или Франция. Тук си живеят в друг свят.
Хелзинки е чудесен град, но много скъп и за да се живее добре тук си трябват добри доходи. Аз не съм злопаметен принципно и останах с много добри впечатление от това, което видях. Хареса ми начинът, по който е организирана инфраструктурата, почти празния и точен на секундата градски транспорт в 9 сутринта в делнични дни, белите нощи и слънчевите дни, зеленината, липсата на стрес, реда...
Като най-негативно впечатление ми остана споменът за това как неколкократно видях хора в центъра и на оживени места, които си уринираха на улицата без да им пука, ей така пред магазина например. Представете си как един бял човек, добре изглеждащ, не просяк изведнъж реши да си свърши работата на улицата. Тази гледка я видях неведнъж и не мога да си го обясня, но някак си не се вписва в цялата обстановка. Също така ми се стори, че хор ата са по-студени, ходят сами по улиците, нерядко видях млади хора насядали навън по бирариите и пият сами. Много рядко видях двойки – нещо, което в София се вижда често, ако се абстрахираме от пенсионерите на всяка крачка. А тук последните ги няма никакви, те си имат отделен ‘квартал’ и с високите данъци, които плащат работещите, си получават доста добри пенсии. Средната възраст на хората по улиците ми се струва около 30 години. Всички са много учтиви, но са съвсем друг манталитет.
Последната лекция днес беше интересна и обхващаше легалната и етична страна при организиране на сигурност в ICT. След това беше и вторият ни изпит, който беше по-труден от предишния, но пак може да се каже, че мина задоволително. Лабораторно упражнение нямаше след изпита, тогава се състоя церемонията по връчване на сертификатите ни за участие. Паднаха големи аплодисменти, не може да се оспори, че организаторите се бяха справили добре. Със сигурност ако бяха в България щеше да има повече издънки. Но то се видя още от началото, че този университет държи много на репутацията си и хората, които работят в него са мотивирани да го правят за добрия му имидж и качественото обучение. В библиотеката има много книги, които ми се ще да имахме и ние. По нашата тема особено са купища. В аудиторните зали и стаи достъпът става с RFID ключове. И има защо. Залите са климатизирани и много модерни, има компютърна система за управление на осветлението, щорите, прожектора, високоговорителите, видеото и радиото. Дадени са много пари, за да се извлече максимума от учебния процес. Компютърните зали са с качествени работни станции на Dell, всяка струваща по 1000 евро. Има управление на системите и политики, загрижен и сериозен IT отдел, който работи професионално, както в една истинска модерна компания. Нещо, което Техническият Университет – София може би никога няма да има, защото е на светлинни години от тези неща, а най-важният ресурс – хората, е със знания от ранния мезозой.
В края на работния ден имахме вечеря в стола на университета (където всеки ден се сервира обяд от шведска маса, но да не забравя да се оплача, че ни умориха от варен ориз, варени картофи и разни странни заливки за сосове. За мен беше ОК, ама някои едвам издържаха храната) с неща, различни от картофи и ориз. Естествено нашите хора изпиха най-много бира. Аз за престоя си за тези 13 дни съм изпил само една. Нещо не ми се пие...
В момента повечето са на клуб в Хелзинки. Аз ходих след вечерята за да взема сувенири за роднините, които ми струваха 64 евро. Няма как, трябва да се вземе нещо, пак казвам, че не съм отишъл просто ‘в чужбина’. Но клуба реших да пропусна. Да, последната ни вечер е, но ние така и така много с чужденците не се сдушихме извън работата по упражненията и всеки си движеше със сънародниците си. Това не ми хареса, ама сме си такива. Българите излязохме най-социопатни. Холандците и финладците пък бяха най-готини според мен (под финландската група от проекта разбираме в случая 80% чернокожи студенти, така и не разбрах защо толкова често се срещат и в университета, и в Хелзинки по улиците).
Така завърши Intensive Programme – Improving the Security Knowledge in ICT в Хелзинки (всъщност Leppävaara, Espoo), Финландия от 4.6 до 15.16. Изразено с две думи – заслужаваше си и съм много доволен. Утре в 13.50 потегляме от хотела, а аз сутринта след закуската и преди неприятната част по приготвяне на багажа трябва да мина през търговския център Sello тук в алкохолния магазин, за да взема няколко малки сувенирни шишета от прочутата водка Finlandia.
Това е от мен по този етикет в блога, благодаря на тези, които проявиха интерес да прочетат за моето пътуване на север. Moi moi! :)
Хелзинки е чудесен град, но много скъп и за да се живее добре тук си трябват добри доходи. Аз не съм злопаметен принципно и останах с много добри впечатление от това, което видях. Хареса ми начинът, по който е организирана инфраструктурата, почти празния и точен на секундата градски транспорт в 9 сутринта в делнични дни, белите нощи и слънчевите дни, зеленината, липсата на стрес, реда...
Като най-негативно впечатление ми остана споменът за това как неколкократно видях хора в центъра и на оживени места, които си уринираха на улицата без да им пука, ей така пред магазина например. Представете си как един бял човек, добре изглеждащ, не просяк изведнъж реши да си свърши работата на улицата. Тази гледка я видях неведнъж и не мога да си го обясня, но някак си не се вписва в цялата обстановка. Също така ми се стори, че хор ата са по-студени, ходят сами по улиците, нерядко видях млади хора насядали навън по бирариите и пият сами. Много рядко видях двойки – нещо, което в София се вижда често, ако се абстрахираме от пенсионерите на всяка крачка. А тук последните ги няма никакви, те си имат отделен ‘квартал’ и с високите данъци, които плащат работещите, си получават доста добри пенсии. Средната възраст на хората по улиците ми се струва около 30 години. Всички са много учтиви, но са съвсем друг манталитет.
Последната лекция днес беше интересна и обхващаше легалната и етична страна при организиране на сигурност в ICT. След това беше и вторият ни изпит, който беше по-труден от предишния, но пак може да се каже, че мина задоволително. Лабораторно упражнение нямаше след изпита, тогава се състоя церемонията по връчване на сертификатите ни за участие. Паднаха големи аплодисменти, не може да се оспори, че организаторите се бяха справили добре. Със сигурност ако бяха в България щеше да има повече издънки. Но то се видя още от началото, че този университет държи много на репутацията си и хората, които работят в него са мотивирани да го правят за добрия му имидж и качественото обучение. В библиотеката има много книги, които ми се ще да имахме и ние. По нашата тема особено са купища. В аудиторните зали и стаи достъпът става с RFID ключове. И има защо. Залите са климатизирани и много модерни, има компютърна система за управление на осветлението, щорите, прожектора, високоговорителите, видеото и радиото. Дадени са много пари, за да се извлече максимума от учебния процес. Компютърните зали са с качествени работни станции на Dell, всяка струваща по 1000 евро. Има управление на системите и политики, загрижен и сериозен IT отдел, който работи професионално, както в една истинска модерна компания. Нещо, което Техническият Университет – София може би никога няма да има, защото е на светлинни години от тези неща, а най-важният ресурс – хората, е със знания от ранния мезозой.
В края на работния ден имахме вечеря в стола на университета (където всеки ден се сервира обяд от шведска маса, но да не забравя да се оплача, че ни умориха от варен ориз, варени картофи и разни странни заливки за сосове. За мен беше ОК, ама някои едвам издържаха храната) с неща, различни от картофи и ориз. Естествено нашите хора изпиха най-много бира. Аз за престоя си за тези 13 дни съм изпил само една. Нещо не ми се пие...
В момента повечето са на клуб в Хелзинки. Аз ходих след вечерята за да взема сувенири за роднините, които ми струваха 64 евро. Няма как, трябва да се вземе нещо, пак казвам, че не съм отишъл просто ‘в чужбина’. Но клуба реших да пропусна. Да, последната ни вечер е, но ние така и така много с чужденците не се сдушихме извън работата по упражненията и всеки си движеше със сънародниците си. Това не ми хареса, ама сме си такива. Българите излязохме най-социопатни. Холандците и финладците пък бяха най-готини според мен (под финландската група от проекта разбираме в случая 80% чернокожи студенти, така и не разбрах защо толкова често се срещат и в университета, и в Хелзинки по улиците).
Така завърши Intensive Programme – Improving the Security Knowledge in ICT в Хелзинки (всъщност Leppävaara, Espoo), Финландия от 4.6 до 15.16. Изразено с две думи – заслужаваше си и съм много доволен. Утре в 13.50 потегляме от хотела, а аз сутринта след закуската и преди неприятната част по приготвяне на багажа трябва да мина през търговския център Sello тук в алкохолния магазин, за да взема няколко малки сувенирни шишета от прочутата водка Finlandia.
Това е от мен по този етикет в блога, благодаря на тези, които проявиха интерес да прочетат за моето пътуване на север. Moi moi! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар