За книгите и народопсихологията

Повод да напиша тази бележка е нещо, което ме възмути преди няколко дни докато си пътувах из София. Всъщност ще пиша за нещо, което ме ядоса и за нещо, което ме зарадва. И двете са свързани с книги. Кой каквото иска, това да прочете. :)

В началото на тази последна за месец Април седмица успях по неволя да видя резултата от един проведен от случайността или незнайно от кого народен експеримент. Факт е, че изводите си ги извлякох аз. Слизайки от автобус 280 на последната му спирка на СУ „Св. Климент Охридски”, вероятно в понеделник, забелязах че на един пън пред спирката лежи захвърлена една книга в не чак толкова лошо състояние, че да предизвика отвращение. Не знам как и кога тази книга се е озовала там и не мога да кажа дали дълго време е стояла на това място. Съвсем ясно ми е обаче, че цяла купчина народ се изсипа от този автобус (включително и аз) и почти никой не прояви интерес да погледне що за книга е това и каква работа има на този пън, където дори изглеждаше като поставена на пиедестал. Почти никой, защото само аз проявих интерес. Не мисля, че ги оправдава фактът, че са изморени от работа или нещо такова. И аз бях и даже си тръгнах по посока метрото първоначално, изчаквайки и поглеждайки назад дали някой няма да си я вземе, но впоследствие се върнах като видях „огромния” интерес, който получаваше книгата. А това всъщност е сборник от английски разкази на български език, озаглавен „Английски фантастични разкази”, които според мен никак не са лоши, че са и забавни даже ако смея да си изкажа впечатленията от първия прочетен разказ. Но художествената стойност на книгата не е важна, когато става дума за пръв поглед. Тъжният факт е, че беше подритвана и отминавана най-спокойно от движещата се тълпа.

Ето по такива на пръв поглед незначителни неща може много ясно да се отсъди за така наречения средностатистически българин. И от телевизията може, разбира се, но някак си това е по-фрапиращо. Аз не искам да се изкарвам голям читател и поддръжник на писмеността, защото напоследък само техническа литература чета и нямам време за друго. Обаче това, което видях, мисля, че беше грозно и вкара допълнителна негативна оценка за мнението ми за културата на повечето хора.

А сега, след като се изказахме интелектуално-критически, да пристъпим към по-приятната тема. :) Тя пак е на тема книга, която ми е подарък за рождения ми ден, от който пък вече мина месец. Това е една книга, която аз имах в моето детство на български и която за съжаление изгубих някъде и незнайно кога. Казва се „Летящият цирк на физиката”. Доста е популярна, защото представя физиката на заобикалящия ни свят на едно много научно-популярно ниво – така, както първо трябва да бъде обяснено на всеки, преди да се пристъпи към формулите на дъската. В общи линии вътре са отговорите на много въпроси, които винаги сме си задавали от чисто любопитство. Та тази книга ми беше изпратена от САЩ за рождения ми ден от един много добър мой приятел. На английски е “The Flying Circus of Physics” и има някои думи, които не разбирам и ме мързи, честно казано, да проверявам, но въпреки това е изключително приятна и полезна за четене. Той не чете тук, но все пак аз публично му благоадаря. :) Както му казах и на него, това е една книга, която може да ти „спаси” деня, ако случайно решиш, че е бил провален, изгубен и неползотворен – нещо, което не може да се каже, ако всеки ден научаваш нещо ново и се усъвършенстваш в каквато и да е насока.