събота, април 28, 2007

Добра седмица

Заглавието днес изхожда от появилия се наскоро американски игрален филм „Добра година”. Не знам дали е адекватна аналогията, но тук го приемете буквално – миналата седмица беше наистина добра.

Започнахме с концерта на Mezzoforte в сряда. Аз съм от новото поколение слушатели на Mezzoforte, които не познават 30-годишната им работа и са бегло запознати с музиката им. Не мога да дефинирам и термина „фънк”, само знам, че това, което чух ми хареса много и исках още. „Поискайте и ще ви се даде” каза моят началник Бъчваров и така и стана – в събота ми се даде отново. :) De Phazz вдигнаха залата във въздуха с първия си концерт в България като начало на турнето. Такова преживяване не е за изпускане. В един момент ръцете те заболяват от аплодисменти, а ако не можеш да свириш с уста не можеш да викаш до безкрайност на бис. Така че всяко удоволствие си има край. :)

Преди знаменитото събитие на De Phazz имах успех и с напредващата ми работа по разучаване и все по-голямо внедряване на Systems Management Server във факултета. Както споменах, планирах навлизането на централизиран и ефективен OS Deployment на нашите десктоп машини. Макар книгата за SMS все още да не е пристигнала от Amazon, успях да постигна тези цели с практическо разучаване и каквато документация ми попаднеше от Интернет. Останах впечатлен колко добре протече тестването в лабораторни условия и последващото същинско reimage-ване. Проблеми се очакват винаги в такива случаи, в които правиш нещо за първи път, но тук просто нямаше – всичко мина като по вода. Без да си ставам от мястото компютрите получиха нова операционна система, без да правя разни акробации с ръчно join-ване на домейни, преименуване, сменяне на СД-та и други подобни неприятни неща. Защо не важаха законите на Мърфи в случая? Действително, те невинаги важат. Оказва се, че когато си кажем „Ее, да му се не види, то винаги така става” всъщност не става винаги така, но когато не стане както трябва, се сещаме за тези „винаги важащи” закони, а като всичко протече нормално – не се сещаме. Естествено, когато се сещаме, те винаги важат и съответно се създава впечатлението, че винаги така става. :)

Сега следва да обуча колегите как да процедират. Никак не ми се иска след моето напускане след време, отново да се върнем на каменната ера, ще ми се това да се наложи като добра практика. За съжаление в една такава институция с толкова други належащи проблеми от по-голям приоритет е много трудно да се постигнат неща като ITIL, ITSM и други типични за една голяма организация неща, но е ясно, че един университет е по-особен вид организация и не може да се поставя под общ знаменател с една комерсиална такава. И все пак се опитваме да подобряваме обслужването и да правим разни нова неща, от които ако университетът не ще да се възползва, то поне себе си научаваме на нещо ново и полезно, което в бъдеще ще ни послужи да си вадим хляба, живот и здраве.

Няма коментари: