Въпреки, че работя само на четвърт работен щат, тази година три пъти бях привикван за квестор съответно на кандидат-студентските изпити по математика-предварителен, математика и немски език. Много ме сърбят ръцете да разкажа за дезорганизацията на административните лица в тази връзка и за това как единствено в сградата на МГУ имаше яснота по въпроса (на кандидат-студентски изпит на ТУ при това) какво трябва да се прави, но ще се въздържа, понеже темата за 'немислещия човек' нямам намерение да я дискутирам сега.
В тези приблизително 13 часа куфеене за трите изпита на едно място, успях да наблюдавам кандидатите в самия им процес на решаване на поставените им задачи. И както си ги зазяпвах, така в един момент забелязах общото изражение на мислещия човек – едно такова заинтересувано, леко намръщено, с пълен с мисъл жив поглед, ентусиазиран (е, понякога и отчаян) и бодър, сигнализиращ за стремежа на човека да търси изход, да се справя с трудностите. Някой беше изказал мнение, че най-непривлекателното изражение има човек, когато мисли. Твърдо не съм съгласен. Всички тези мимики и изражения по време на мисловния процес като например прехапване на устните, повдигане на веждите и победоносната лека усмивка при откриване на отговора смятам, че са много красив израз на способността на човека да използва интелекта си. И всеки по свой уникален начин сигнализира за мозъчната си активност, което прави и толкова интересно едно такова наблюдение. Както и много улеснява квестора в засичането на преписвачите. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар