понеделник, май 01, 2006

Математикът, висшистът и преподавателят

През последните два месеца се случи така, че трима абсолютно непознати за мен човека ме определиха по три различни начина, което ме накара да се замисля за това как изглеждам и как се държа, че да предизвиквам такива асоциации.

Случай номер 1.
Вървя си към училище със сребристото яке и ръчната чанта. Минавам покрай пейка с няколко девойки. Не обръщам особено внимание, а минавам покрай тях, след което дочувам въпроса, който явно беше насочен към мен поради силата на звука, с който беше зададен – “Ти математика ли учиш?”. Поглеждам периферно и не се обръщам. Почувствах се леко обиден и се зачудих дали не изглеждам прекалено замислен докато вървя. Трябва да внимавам повече, когато си говоря сам по улиците. :)

Случай номер 2.
В кафетерията на университета. Студенти-зайци сядат на моята маса, заговаряме се на някаква тема. Изведнъж едно момиче ми задава въпроса “Ти караш второ висше нали?”. Явно тук се оказва, че изглеждам по-възрастен от стандартния за втори курс стереотип на студент. Трябва ли да започна да псувам, да говоря на “копеле” и да нервнича повече, за да изглеждам по-млад?

Случай номер 3.
Квестор съм на предварителния изпит по математика в ТУ на 29.Април. Придружавам едно момиче до тоалетната според правилата. На връщане ме пита “А Вие къде преподавате?”. Извод: явно съм ги гледал прекалено зорко да не преписват, горките.

Заключение.
И трите лица, задаващи ми въпросите бяха от женски пол. Следователно действията ми, маниерите и изказванията явно влияят повече на момичетата. В което се крие част от причината, поради която аз все още си нямам приятелка. :)

3 коментара:

Nanera каза...

според мен пък щом момичетата така се намират на приказка значи вероятно те свалят. така че не си мисли какво си мислят за теб защото от друга страна те са заети да мислят ти какво мислиш за тях. моя съвет е да се впуснеш в разговора все едно те нямя (в смисъл че те няма като този човек който обръща внимание какво внимание му обръщат).

lus каза...

Открих те, Кноп:) Ако не ми беше казал, че ги има, нямаше и да видя тазгодишните ти блогове:))))) Сега има да си чета доста:)

Та, по повод разказаното - в подобни случаи се чудя дали да се обидя или да се възгордея:))) Обикновено само се подхилвам:)) Щото си се знам що за стока съм:)))

Обаче, Кноп, очевидно и теб те забавлява това, че момичетата те възприемат по този начин... а момчетата - как?

Knopper каза...

Ми аз не съм се обидил много, щото действително и аз си се знам, ама се замислих, че явно има нещо в поведението ми, което предизвиква подобни асоциации.

А иначе и за момчетата съм малко странен тип... по принцип като че ли се разбирам по-лесно с женската част. :)