За каръщината

Сесия е. Слънцето грее, птичките пеят, хората пият, а студентите учат. Или поне имат доброто намерение. :) Межу другото ако още не сте разпознали тази звучна думичка в заглавието, то нека ви разясня, че става дума за някаква производна на “карък”. Всъщност за да избегна смущението от нея можех да кръстя заглавието “За каръка”, т.е. – за мен.

Та ето за какво става дума. Мина изпитът по математика. Мисля, че мина сравнително добре – ако сравняваме с първия семестър и с примерните изпити, които са ни давали и които за мен се оказаха по-трудни. То по принцип аз трудно сядам да решавам задачи, щото си падам малко теоретик по-скоро, тъй че сигурно на самия изпит съм направил по-голямо упражнение за изпита отколкото през семестъра. :) Можеше да мине и по-добре предвид падналото се, ама както и да е. По-лошото е това, което стана после. Вчера беше изпитът, а днес си подреждах вкъщи всички разпръснати материали, които намерих в чантата и които ползвах на изпита (което беше позволено). Представете си изражението ми когато заедно с тях намерих и част от изпита, която очевидно не съм предал, а съм вмъкнал случайно заедно с другите купища листа. Разбрахте ли сега заглавието на поста... :)

След като наритах достатъчно една табуретка и се поуспокоих реших да приложа моята дипломатичност в представянето на истината и в понеделник да занеса листа на преподавателя, надявайки се, че ще прояви разбиране. На листа има една напълно решена задача и не ми се иска да изгарям с цели 4 точки (което си е цяла единица) само заради някаква глупост. Ще обясня ситуацията, мисля, че е възможно да се случи на всеки.

А, “избори” сме вече. :) Както казах и на друго място трябва да се гласува според мен, защото човек с това показва отношение и че го е грижа – ако онези, дето ги избираме не ги е грижа, то... е хайде да не ставам циничен. :)