вторник, май 10, 2005

Последен епизод

Спокойно, няма да закривам блога (а някой може и да кажат сега “ех жалко”, на тях ще кажа “Какво за Бога правите тук?!” :) ). Това е последен епизод от историята, дето ви я разказвам вече в два последователни поста. Тя всъщност не започна с “Емоции по никое време” – това беше просто изблик на въпросните емоции, които просто ми дойдоха в повече и така попаднаха тук. Който е следил редовно какво съм писал ще му стане ясно, че още във втория пост стана дума за това. Но никога не знаеш кога ще ти дойдат в повече и затова е имало моменти на “нормално поведение” и на депресии – краткотрайни, но неприятни и потискащи.

Аз едва ли повече ще пиша по този въпрос тук, защото ми се струва, че много неща ми се изясниха и няма какво повече да се каже по темата. След известни наблюдения установих, че аз и обектът на моя интерес едва ли имаме бъдеще заедно по начина, по който ми се щеше да е. Трудно ще е да свикна с тази идея, но ще трябва, животът продължава така или иначе. Няма смисъл да си правя илюзии за нещо, което е твърде ясно вече. Защото няма в какво да се съмнявам, събрах достатъчно информация, която е също така достатъчно красноречива.

Не знам колко още ще тлее това чувство, но знам, че няма да е лесно да се махне. Честно казано – не искам да се маха, защото е приятно, но и също толкова убийствено, когато е несподелено. Някога нещата ще излязат наяве и това ще постави на изпитание нашите взаимоотношения. Но няма да е сега. Ще бъде тежко и гадно, но ще го преодолея. Все някога и все някак. Нали съм оптимист...

1 коментар:

InnocentCry каза...

Любовта е най-сладката болка... Именно затова не ни позволява да я отхвърлим от себе си.
А иначе - да, сигурно ще преодолееш чувствата си някой ден, но дотогава ще трябва да изтърпиш много болка и страдание.
И един съвет от мен - "Не се отказвай!", както сам си писал, винаги има светлина в тунела.