четвъртък, януари 20, 2005

ГолЕмата дилема

Как само обичам малките часове... нощем, в началото на нощта, към 0.50, когато вече повечето хора са си легнали и цари една приятна тишина, нарушена съвсем малко от тихото монотонно бръмчене на едничкия ми вентилатор на компютъра. Бомбите навън са затихнали (да спомена, че те са типични за Люлин и на човек, който 20 години е живял в този квартал, те не правят особено впечатление), само тук там се чува смях или крещене, идващо от група младежи, които са пийнали повечко или са прибегнали до други методи на отравяне. Дори музика не съм си пуснал, жал ми е за тишината, така хубаво си отива на пеизажа.

Този период е особено подходящ за свършване на някаква работа. Най-добре се работи, когато другите почиват все пак. Гореспоменатата дилема се отнася за това какво аз да свърша сега. Изпитът ми по физика е в понеделник (хубав предмет, харесвам физиката, но не и когато ми се предлага под формата на изпит), аз още от началото на ваканцията съм започнал да я чета, тъй че не почвам съвсем от нулата. Но, да се върнем на дилемата. Имам два варианта, единият е да отварям физиката, другият е да отварям книгата със сървърите, която така живо ме интересува (явно съм избрал третия вариант, а именно да пиша този блог). По физика обаче не бива да ме късат при никакви обстоятелства, не искам да се излагам пред колегите, все пак кандидатствал съм с тоя предмет. Засега обаче реших тая нощ да се отдам на моите интереси (те са по-големи от тези към физиката), пък пред вас обещавам днес през деня да се отдам на физични дейности. Така написано вече няма да посмея да се изкуша да наруша това обещание.

Тази дилема между другото е доста често срещано явление в днешно време. Човек се разкъсва между това какво иска да прави и това какво трябва да прави. Хайде ,в училище разбирам, но в Университета не би трябвало да има такива колебания, все пак сами сме избрали какво да учим. Е, какво да се прави, някой умен човек е казал "Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях". Трябва да се интегрираме в системата, няма как... :)

1 коментар:

lusinda каза...

Обичам нощното спокойствие... и точно тогава се наслаждавам на собствените си колебания:) С какво да се захвана? Ами, естествено - с най-приятните:)))) И ако остане време - и със задължителната програма... и винаги остава време:))))) Пък от приятните нещица ми е останало и едно приятно чувство, което ми помага да направя това, което "трябва"...
Това е моята "рецепта", подарявам ти я, Knopper :)