понеделник, януари 17, 2005

Още едно предизвикателство зад гърба ми

Ех тези изпити... така бързо минават. А толкова стрес изпитваме преди тях. А на самия изпит стрес няма - обзет си от задачите и няма време за стрес. Още повече когато последният трае само 1 час. На този изпит беше позволено да ползваме каквито искаме помощни материали. Всички имахме изпита, който се беше паднал миналата година (всичко е съвсем легално, доцентът ни ни го даде). Противно на очакванията ми задачите не само че се паднаха подобни, не - те бяха почти същите. Ама нали съм си карък по природа не взех миналия изпит със себе си, защото си викам: сега доцентът ще иска да види от нас творчество, ще даде задачи, които никога не е давал и така да провери кой може да се справя реално и кой не.

Както вече съм писал, не обичам много да уча преди изпитите. Е, по програмиране се наложи да изчитам повечко материал последните дни, понеже бях малко назад. Всъщност добре, че го наравих, иначе нямаше да се справя на този изпит. Трябва обаче да дефинираме какво означава "да се справиш". Изпитът вероятно не съм го взел. Защото бяха дадени 2 задачи, едната дава 40 точки, втората 60 точки. За да го вземеш ти трябват 45 точки някъде. Аз съм направил първата. Започнах да мисля и по втората, там имаше някои неясноти по условието, но както и да е. Вероятно щях да измисля нещо ако имах повече време (имам само 1 час, втората задача изисква комплексно познаване на масиви и указатели, а първата става само с масиви), но както и да е, да не се оправдавам сега. За мен това не е провал, защото първата задача си я измислих сам. Не съм ползвал образеца от миналата година (както казах, нямах изпита от миналата година в себе си), неволята те кара да си го направиш сам. :) И така и стана, направих го. Но втората не успях. Досега не се бях занимавал с програмиране, тъй като интересите ми са насочени повече към мрежите и комуникациите, но все пак съм съгласен, че без програмиране не става.

За мен този изпит отразява реално това, което аз знам, тъй като наистина на него показах точно това. За втората задача е трябвало човек само да промени някои стойности в решението от миналата година и това е цялата работа. Сигурно можех да го взема от някого. Е, не, предпочитам като стои името ми отгоре на листа, то това наистина да означава, че написаното по-долу е мое творение, а не на друг.

Други колеги са си направили задачите с помощта на решенията от миналата година. Те вероятно ще си вземат изпита, ще имат повече от мен. Някои ще кажат сега "Не е честно, ти си се постарал, а те са го попреписали почти". За мен обаче не е нечестно. Всеки си действа по своите принципи и не ме интересува другия как е оценен, интересувам се от себе си само. В крайна сметка ако се допуска на по-некомпетентни хора да се дават по-добри дипломи, това не е мой проблем, а проблем на институцията, която ги дава, т.е. те не са достатъчно компетентни по издаването на дипломи. В крайна сметка това е една хартийка и тя представлява "дрехата", ако трябва да съдим по поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат".

И така дори и да остана на поправка, за мен това не е голям провал, тъй като за разлика от много други случаи в днешно време, смисълът на този изпит не се загуби, а той беше именно да покажа какво аз знам. Още повече, че аз виждам ползата в една такава поправка - все пак ще понауча още неща за нея, ще прочета повече, ще понатрупам повече умения може би. В крайна сметка там сме за да се научим, нали така? Е, точно това правя... :)

2 коментара:

lus каза...

Сякаш слушам себе си. Няма полза да те уверявам колко неудобства или направо неприятности ми е донесъл този начин на мислене:)))))) На такива им викат "тъп, но упорит" :))))) Е, предпочитам да бъда такава... и харесвам себеподобните си:)
Поздравления, Дан Дан :) За честността.

Knopper каза...

Хехе, по принцип избягвам да контактувам с хора, които употребяват думата "тъп", така че тяхното мнение не ме интересува АМА ЕЙ ТОЛКОЗ. :)